Tim_Logik

Сигурно се чудите каква простотия пак съм измислил, но както ще разберете, ако издържите да изчетете целият пост, синдромът на свободния хамстер е нещо, което е изпитвал/преживявал почти всеки, аз реших да го нарека така заради начина, по който го открих или по-скоро му обърнах внимание. Преди години, когато бях някъде 5-6 клас покрай един приятел се зарибих да гледам хамстери (не много наведнъж, но понеже някои бързо умряха и така за относително кратко време смених 3-4) Та последният от тях, Антон (е що да не се казва така??) както всеки уважаващ себе си хамстер обичаше да бяга на колелото, което му бяхме осигурили… та бягаше си той там, тъпчеше храна в бузите си и общо взето беше щастлив. След известно време решихме да го пуснем да бяга малко из едната стая, така за разнообразие.. та бягаше си той, прибирахме го после, след това го оставяхме сам да бяга от аквариума, обръщаше колелото и се покатерваше по него, после се закачаше за стената на аквариума с един крак и се пускаше от другата страна, все едно беше майкъл скофийлд на хамстерите. Та всичко си беше наред нали, обаче един ден забелязах, че през времето, когато не щъка из стаята, а седи затворен, Антон доста рядко правеше по някое кръгче на колелото… не му беше интересно вече, след като знаеше какво е да бягаш на воля. (this is ridiculous :lol: ) След време, когато спряхме да го пускаме навън, Антон не започна отново да върти колелото и след време умря.. най-вероятно от скука. (Добре де, това последното си го измислих, е, че умря, умря си, ама едва ли е било от скука или щото не го пускаме, там реда на събитията ми е мъгла) Та в общи линии, ССХ е това, което човек изпитва след като е преживял нещо, което го е направило много щастлив и се сблъска отново с реалността. Може би реалност не е точната дума, имам предвид сивото ежедневие и разни други такива скучни неща. Мисля, че общо взето на всеки му се е случвало и може да се сети за поне един пример от личния си живот. Например след седмица почвика на планина/море ect. като се върнеш на работа и установиш, че е по-скучна и безинтересна от всякога(ако някой в такива случаи пак се радва на работата си, евала). Симптом на ССХ е проявата на безразличие и пренебрежение към нещата, които преди събитието са били считани за интересни,забавни и тн, минорно(ех какви думички знам) настроение и отявлена досада от обкръжението като цяло. ССХ е нещото, което балансира в подобни случаи, все пак всяко действие си има противодействие. Не може човек безнаказано да се радва на живота. За да стане по-ясно направих следната графика(paint power,yeah!):

Събитието е един локален максимум(но не може да се намери с първа производна) в линията на живота, а началото на ССХ е съответно минимум(сякаш не е очевидно). Естествено, за всеки човек, периодът на ССХ е различен, може след първото събитие да има второ такова или като цяло да е по-продължително, следствието, според мен, разбира се, ще бъде по-дълъг и тежък ССХ. Някои хора доста се повлияват от ССХ и при тях той може до доведе до постоянна промяна в навиците с цел доближаване до максимума, след време обаче се появява друг такъв и затова човек никога не достига дълготрайно пълно щастие..все пак и най-хубавите неща рано или късно писват. Трудно е да се избегне ССХ, а и не мисля, че е нужно, човек просто трябва да го приеме и да крета, докато не случи следващото, а ако то се забави, да го предизвика сам. Изводът от цялата работа е: Внимавай какво си пожелаваш! (може и да не е това де, ама звучи добре) Или както е казал Оскар Уайлд (проверих в google ест): “There are only two tragedies in life: one is not getting what one wants, and the other is getting it.”